Неизвестни фактически твърдения за Мекотели
Най-напредналите главоноги мекотели - октоподи, калмари и сепии - се хранят с всичко - от риба до раци до техните събратя безгръбначни; октоподите, по-специално, имат ужасни маниери на масата, инжектират своята мека плячка с отрова или пробиват дупки в черупките на двучерупчестите и изсмукват вкусното им съдържание.
Повечето двучерупчести имат чифт големи хриле, разположени в мантийната си кухина. Тези хриле позволяват на двучерупчестите животни да извличат кислород от водата (за да дишат) и да улавят храната; вода, богата на кислород и микроорганизми, се вкарва в кухината на мантията и се измива през хрилете.
Тези малки, обитаващи океана животни са предимно слепи и или сплескани, или цилиндрични.
Наметката го обвива трупот, при што се создава мантијна празнина во која се сместени жабрите и природните отвори на дигестивниот, екскреторниот и репродуктивниот систем. Друг карактеристичен белег е постоењето на черупка, која ја лачи (продуцира) наметката и која делумно или целосно го обвива телото.
Само при главоногите от всички безгръбначни животни се наблюдава хрущялна капсула, в която е разположен главният мозък, но се наблюдава също така и редукция или цялостна липса на черупка, характерна за останалите мекотели.
Плуващ октопод – фунията се намира в долната част на нивото под очите Интересно образувание, което функционално е свързано с мантията, е фунийката при главоногите. Тя представлява мускулесто образувание на коремната страна на трупа, част от видоизменения крак. На коремната страна мантийната празнина образува цепка, която може да се затвори с помощта на две мускулести образувания, наречени копчета. Между копчетата се намира и фунийката. Разширеният ѝ край се отваря в мантийната празнина, а предният стеснен е отворен във външната среда.
Покрај нивната историска важност како извор на храна - особено на далечниот исток и на Медитеранот - мекотелите придонеле на многу начини за човечката цивилизација. Школките од каури (еден вид мали гастроподи) биле користени како пари од домородните групи, а бисерите што растат во остригите, како резултат на иритација од зрната песок, биле чувани од памтивек.
Копулацията обикновено е реципрочна. Развитието е пряко или чрез метаморфоза. Ларвните форми са трохофора и велигер.
Мекотелите обично се размножуваат сексуално, иако некои (полжави и полжави) се хермафродити, тие сепак мора да се парат за да ги оплодат нивните јајца.
Независимо от това, че мекотелите се отнасят към целомните животни, практически при тях телесната празнина е сведена до минимум. Целомната кухина е представена от околосърдечната (перикардиалната) торбичка и пространство около половите жлези. Основната опора на тялото придава циркулиращата в организма кръв и целомната течност, която запълва пространството между паренхима около вътрешните органи.
Javascript not detected. Javascript required for This page to operate. You should enable it in the browser configurations and refresh this web site.
Прикритието на октоподите има три главни елемента. Единият е цветът. Октоподите генерират цветове чрез система от пигменти и отразители. Пигментите се съдържат в хиляди миниатюрни сакчета в най-горния слой на кожата. Когато сакчетата са затворени, приличат на миниатюрни лунички. За да покаже пигмента, октоподът свива мускулите около сакчето, като така го отваря и разкрива цвета. В зависимост от това какъв набор от сакчета отваря или затваря октоподът, той мигновено може да създаде шарки като ленти, мекотели ивици или петна.
Немаме никакви фосилни докази дека ова конкретно животно некогаш постоело; најмногу што ќе се осмели секој експерт е дека мекотелите потекнуваат пред стотици милиони години од ситни морски безрбетници познати како „лофотрохозои“ (па дури и тоа е прашање на спор).
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси